На трапезата: Кимион:

Добре дошли Приятели!

Тръгнете по пътя на кулинарните изкушения и опитайте непознатите познати български ястия! Основни продукти в българската национална кухня са месото и зеленчуците. Българите консумират всички видове месо, както и сладководна и морска риба. Характерни продукти в българската национална кухня са бобът, лещата, оризът, киселото и прясното мляко, бялото саламурено сирене, доматите, чушките, лукът, чесънът, ябълките, сините сливи, динята, гроздето, както и някои специфични подправки. В България можете да вкусите, както сочните череши през май, така и сладките мушмули през декември, да опитате крехкото агнешко по Гергьовден и сочната свинска пържола и туршията по Коледа, домашно приготвените кисело мляко и сирене, хубавото руйно вино, събрало букет от аромати на различни сортове грозде, узряло под топлите слънчеви лъчи.

Двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение (диворастящо и култивирано). Коренът му е месест, вретеновиден и достига през втората година до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина.

Стъблото е високо около 1 см, силно разклонено, кухо, с тънки надлъжни ребра. Листата са сложноперести. През първата година те образуват розетка с широки ръкави при основата на дръжките си, а през втората - те са едри, с дълги дръжки в долната част на стъблото, а по-нагоре - дребни. Цветовете са дребни, бели или бледорозови. Плодът е кестеняв, отстрани сплескан с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от две половинки. При узряването двете половинки се отделят една от друга, като се крепят само в долната си част за дръжката. Кимионът цъфти през май-юни.

Растението се среща диворастящо в почти цяла Европа, Кавказ, Северна Персия, Хималаите, Сибир, Мароко. Култивира се в Холандия, Швеция, Германия, Русия, Полша, Северна Африка и другаде. У нас расте из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, в Западните и Средните Родопи, Рила и Пирин до 1600 м надморска височина.
Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които щом узреят много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. Щом те започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.

Кимионът се е използвал като подправка още през средните векове поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити. Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на "гарам масала”. Той е сред любимите подправки на индийците, арабите и латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната лигавица. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.